Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2014 14:33 - МОГЪЩИТЕ ЛЕЧИТЕЛИ - ПРОШКАТА И ЛЮБОВТА
Автор: venetadzhaldeti Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2087 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 07.11.2014 08:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Част 1

ПРОШКАТА – СВОБОДАТА, ОТ КОЯТО СЕ НУЖДАЕ СЪРЦЕТО НИ

 

 

РАНИТЕ, КОИТО ПОЛУЧАВАМЕ И РЕШЕТКАТА НА НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ

imageВсеки от нас е бил нараняван в живота си – от близки и не така близки хора… Понякога раните са повърхностни драски, но понякога са дълбоки и болезнени. Те пораждат негативни емоции, които ни оковават и отнемат свободата ни. Колега отнема неправомерно полагащото ни се място на професионалната стълбичка. Близък и любим човек напуска живота ни. Приятел, в който сме вярвали, ни предава. Дори съседът, който е бил така сърдечен с нас, може да ни нарани, когато внезапно се отдръпне. Това са само част от възможните сценарии, които раняват живота ни. Разкъсваме се от гняв, омраза, желание за отмъщение, или пък се чувстваме обезценени, изпитваме тъга и безсилие. Независимо към кого насочваме тези емоции, те са пагубни не за друг, а за нас. И най-опасното е, че те ни парализират всеки път, когато нещо ни напомни за болезнената случка. Ограничават действията ни, поставят ни зад решетка. Може да се учудваме как, месеци и години след въпросното събитие, те все още имат власт над живота ни. Имат и ще я имат докато не вземем категорично решение да се освободим от тях. Част от наранените хора бягат през глава от тези емоции, като ги скриват далеч от погледа си – „под килима“, без да осъзнават, че те са все още в собствената им къща. Други се отдават на тях и прекарват дни и месеци наред в самосъжаление или обмисляне на стратегии за отмъщение. Трети само от време на време ги повикват на гости в съзнанието си, за да могат още малко да ги огледат и да поразсъждават върху детайлите, като всеки път отлагат справянето със ситуацията за по-късно. Така с времето истината се видоизменя, съзнанието ни я преработва неправилно, добавят се и се изтриват детайли. Урокът, който е трябвало да научим в тази болезнена ситуация, е напълно възможно да остане ненаучен. Тогава неминуемо някой ден ще следва повторение. И то отново ще боли. Всички непреработени негативни емоции, които задържаме в себе си, ще бродят винаги неудовлетворени в подсъзнанието ни, ще ни стягат и ще ни носят безпокойство, усилващо се с времето. Вероятността да ги допуснем в останалите си взаимоотношения и преживявания е изключително голяма. Ще започнем да подхождаме към другите хора със защитен рефлекс – да не ни наранят отново. Ще ни стане трудно да се доверяваме и несъзнателно ще отдалечаваме и отблъскваме другите от себе си. Възможно е съзнателно да избягваме отношения, които ни носят истинска радост, близост и искреност. Дори е възможно да се изпълним с чувството, че животът ни няма цел и смисъл, че духовните ни търсения са напразни … Струва ли си да си причиняваме това?

 

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРОЩАВАМЕ

Трудно е да се даде прошка, когато не знаем за какво точно трябва да я дадем. Може би човекът, който ни е наранил не я заслужава. Може би си мислим, че като простим, ние оправдаваме действията и поведението му. Възможно е другият изобщо да не осъзнава какво ни е причинил и никога да не получим извинението, от което толкова много се нуждаем, за да излекуваме белезите от раните си и негативните си емоции. Но нека погледнем от друг ъгъл – няма хора, в чиято съдба е заложено да бъдат безпричинно лоши. Има хора, които носят дълбоки неизлекувани рани в себе си, както и самите ние, затова трябва да се опитаме да ги разберем и да им простим. Това, което са направили, е всъщност вик за помощ, те се нуждаят от приемане, а не от отхвърляне и отмъщение. Наказанието няма да ги поправи, а ще ги накара да грешат и нараняват още повече. Единствено любовта може да ги накара да се променят и то тогава, когато са готови да я разберат и допуснат в живота си.

Ако на някой му е трудно да приеме написаното по-горе, нека тогава обмисли някои от останалите причини да прости. Прошката не се отнася за другия, а за нас. Когато прощаваме, ние не освобождаваме другия от последиците за делата му. Освобождаваме единствено себе си от всички негативни емоции, които ни държат приковани към ситуацията и не ни позволяват да се чувстваме спокойни, свободни и щастливи. Другият следва собствената си съдба и ще учи собствените си уроци, докато ги научи. Дори и последствията от това, което са ни причинили, да са трайни и негативни, прошката може да смекчи тяхното влияние върху нас и да ни помогне да се фокусираме върху други, положителни аспекти от живота си. Тя ни освобождава от стреса, донася ни вътрешен мир, който ни кара да продължим да живеем не като жертви, а като господари на живота си. Освен това в живота ни няма случайни хора и всички взаимоотношения, благоприятни или не, ни учат на нещо. А това ни обогатява и ни прави по-опитни и по-силни. Когато прощаваме, ние проявяваме разбиране, любов, доброта, израстваме духовно. Опознаваме по-добре себе си, другите и живота. Поддържаме по-здравословни взаимоотношения, предпазваме се от тревожност и враждебност. Подобряваме емоционалното и физическото си здраве, изпълваме се с нова жизнена енергия. Научаваме се да управляваме не само настоящето, но и бъдещето си.

 

КАКВО Е ПРОШКАТА

Прошката е ключът към вътрешния мир, здравето, любовта и щастието. Тя не е слабост – тя е сила. Тя е най-мощното средство, с което можем да излекуваме живота си. Тя е избор – да се освободим от оковите на външни хора и обстоятелства. Тя е процес – на осъзнаване и освобождаване от негативните емоции, които таим към всички, които са ни наранили, в това число и към себе си. Прошката е свобода – тя ни връща усещането за цялостност и пълноценност и ни дава шанс да продължим да живеем здрав и щастлив живот.

 

ПО ПЪТЯ КЪМ ПРОШКАТА. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ

За да се освободим от една негативна емоция, трябва да я изживеем напълно.

Първо, необходимо е да признаем, че сме били наранени. Да погледнем на ситуацията обективно, без да променяме истината, без да се крием от нея. Да огледаме раната си от всички страни.

Да идентифицираме емоциите, които тя е отключила. Да определим силата и първоизточника им (определени думи или действия на човека, който ни е наранил).

Да се опитаме да разберем мотивите за действията или думите на човека, който ни е наранил. Да се опитаме да разберем него самия.

Да осъзнаем какво чрез него научаваме за себе си.

Да преценим какво носят тези негативни емоции в живота ни, как го променят и доколко са адекватни на реалната ситуация. Да си представим живота без тях. Да видим ясно разликата.

Да открием смисъла на всичко, което ни се случва.

Да си зададем въпроса: „Желаем ли да продължаваме да сме подвластни на тези негативни емоции?“

Да вземем решение – да се освободим от тях. И тъй като те са породени от конкретен човек, когато му простим за стореното, ние се откъсваме от него, прекъсваме жичката, която захранва породените от случката емоции, те губят негативния си заряд и смисъл. Те вече не управляват живота ни, ние сме отново свободни.

Прошката ни връща ключа към вътрешния мир, здравето и любовта.

 

Автор: Венета Джалдети
www.skyhigh-center.com




Гласувай:
3
0



1. palada - Наистина, когато човек прости, ...
14.07.2014 15:00
Наистина, когато човек прости, товарът от болката моментално изчезва - изпитала съм го многократно!
цитирай
2. palada - "Прошката ни връща ключа към ...
16.07.2014 12:30
"Прошката ни връща ключа към вътрешния мир, здравето и любовта"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venetadzhaldeti
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 19538
Постинги: 6
Коментари: 2
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031